• Избор на гризач за домашен любимец

    Групата на малките бозайници, състоящи се от хамстери, джербили, морски свинчета, мишки и плъхове са често срещани в магазините за домашни любимци и са предпочитани като домашни любимци в семейството. Докато всички те са гризачи (може би с изключение на морското свинче, чиято класификация като гризач се оспорва в научната общност), имат различни изисквания за пространство и социално взаимодействие и качества като домашни любимци. Следното сравнение може да ви помогне да решите кой от тези гризачи може да бъде правилният домашен любимец за вас.

    Хамстерите
    Сирийските или златистите хамстери живеят средно около 2-3 години. Възрастните са дълги около 6 см. Те живеят по един индивид в клетка, като размерът на клетката трябва да е минимум 31 X 46 см. и височина около 31 см., защото са много активни. Колкото по-голяма е клетката, толкова по-добре. Сирийските хамстери, трябва да се възпитават от рано, за да са с благ характер, но ако ги притискате могат да станат враждебни и да започнат да хапят.
    Хамстерите са широко достъпни и стават добри домашни любимци, като предимството им е, че могат да бъдат отглеждани сами. Много разпространени са и хамстерите джудже. Те са по-малки от сирийските хамстери и са по-дружелюбни. Някои от тях имат репутация, че хапят, но това зависи от начина на отглеждане и обучение.

    Джербили
    Джербилите живеят средно 2-3 години, като има и случай, в които са достигали до 5 години. Те са дълги около 11 см, с космато тяло и опашка, която е дълга колкото тялото им. Джербилите са много активни и дружелюбни. Отглеждането на възрастните индивиди е по-трудно, за това е добре да си вземете млад екземпляр. Препоръчителният минимален размер на клетката за група или чифт е с размер 31 на 61 см, с височина от 31 см., въпреки че по-голямото пространство е по-добро. С много занимания и отделяне на време за обучение, джербилите могат да станат наистина питомни, а и са много интересни за гледане, тъй като си играят постоянно.

    Мишки
    Питомните мишки живеят средно от 1 до 3 години и са доста лесни за отглеждане. Те са най-малката от тази група с животни и са дълги само около 7 см. Имат дълга козина и опашка. Те също добродушни и живеят най-добре по двойки. Отглеждат се в сравнително малка клетка, минимум 30 на 45 см, въпреки че по-голяма клетка се препоръчва, ако имате повече от един чифт. Мишките могат да станат доста питомни ако се занимавате много с тях, но са малки и много бързи. Могат да са и доста капризни, за това не са най-добрите отглеждане у дома. Въпреки това, не изискват кой знае какви грижи, като в същото време са доста активни и игриви.

    Плъхове
    Плъховете живеят средно 2-4 години, и са хубави домашни любимци. Те са много добронамерени и най-добре се отглеждат в чифт. Тъй като те са по-големи, с дължина около 20 см и са без козина на опашката. С редовната работа те стават много кротки и се наслаждават на човешкото общуване. Хапят рядко. Те се нуждаят и от време извън клетката за контакт със стопаните си и упражнения. Плъховете се нуждаят от голяма клетка, като препоръчваме височина 61 см. и 90 см. широчина. Заради характера си, те се нуждаят от повече време и внимание от стопаните си, отколкото много от другите дребни гризачи.

    Морски свинчета
    Морските свинчета живеят доста дълго, около 5-7 години. Възрастните достигат дължина около 10 см и тегло от 2-3 килограма. Те са най-големите представители на гризачите, които се отглеждат в домашни условия. Техният размер и нежен темперамент правят морските свинчета популярни домашни любимци, особено за семейства. Те рядко хапят, дори когато са стресирани. Те се нуждаят от по-голяма клетка, като минимума е 4 квадратни метра площ за един чифт. В по-големите клетки лесно можете да поставите различни играчки и неща, с които да си играят. Морските свинчета не бягат, за разлика от повечето от изброените видове по-горе. Те имат малко по-взискателни диети, като се нуждаят от прясно сено и зеленчуци, както и оптимални количества витамин C.

  • 12.07.2014
  • Полезно

  • Прерийно куче

    Не, не, това не е куче а удивителен гризач, който отглеждан в домашни условия може да бъде истинска дружка, дори понякога по-добра от кучето. Pet Prairie Dog или прерийните кучета са големи гризачи, които преди малко повече от 10 години се прочуха в много негативна светлина. Сигурно си спомняте, че през далечната 2003 година избухна така наречената маймунска епидемия и основен виновник за пренасянето на заразата се оказаха именно тези големи гризачи. Така до 2008 година Pet Prairie Dog бяха забранени за домашно отглеждане, след което доверието в тях много трудно се възвърна.
    Днес тези гризачи отново са в бизнеса с животни, като леко по-леко набират все по-голяма популярност. Интересното за тях е, че произлизат от дивите гори между Канада и Мексико в САЩ и живеят на големи стада, в близост до малки реки, върху наклонени хълмове, или плоски пасища. Тази животинки са доста умни и предвидливи и оцеляват като заравят големи запаси храна в почвата. За тях храната се състои главно от треви, корени и бодлива круша, както и големи количества вода. Именно поради тази причина избират да живеят до пълноводни реки. Тези мъници не се отдалечават много от дома си, за това гледат всичко да им е под ръка – храна и вода. В същото време са доста адаптивни и лесно се приспособяват в климатичните промени. Ако искате да имате у дома си такъв екзотичен гризач, трябва да знаете, че внимателно трябва да проучите дилъра от който ще вземете животинката, за да сте сигурни че е здрава и законно ваша.
    Тези сладури тежат между 1 и 3 килограма, а продължителността им на живот е около 8 години, ако се отглеждат в домашни условия. Ако ще гледате прерийно куче в дома си е добре да го вземете от малко, защото можете по-лесно да го обучите, докато по-възрастните екземпляри са по-инатливи. Друго предимство да вземете прерийното куче от малко е, че наистина много ще се привърже към вас и много ще ви слуша. Трябва да знаете, че изискват огромно внимание, тъй като са много социални животни.
    За да отглеждате тази животинка трябва да имате определени условия, да й осигурите подобие на естествената среда на живот. Прерийното куче трябва да има къде да може да рови и да крие храната си, не е нужно да го спирате и в никакъв случай не му забранявайте, защото това му е вроден инстинкт.
    Най-важното нещо при отглеждането на това животинче е да му обръщате внимание, защото иначе ще се разболее от мъка и може да умре. Те са като малките деца, изискват постоянно да им се обръща внимание и ако не го получат са много депресирани и се разболяват.
    Решението мъжко или женско прерийно куче да си вземете не е от толкова голямо значение, защото и в двата случая ще трябва да го кастрирате, за да избегнете здравословни проблеми на по-късен етап в живота му. Кастрацията на тези гризачи е повече от задължителна когато се отглеждат у дома, защото в противен случай стават и доста агресивни и много често започват да променят поведението си.
    Прерийните кучета са много интелигентни и социални животни, които могат да бъдат много нежни когато поискат, но трябва да внимавате, защото могат да хапят. Следете настроението му, за да се предпазите от наранявания.
    Интересното за тях е, че са и много териториални животни и ако непознат влезе неканен вероятността да му се нахвърли и да го захапе е повече от вероятна. С други думи, те обикновено не са домашните любимци, които можете да показвате без проблем на други хора, които да ги пипат.
    Не трябва да забравяте, че обикновено трябва да държите в клетка прерийното си куче, за да не останете без мебели и ценни вещи. Той много обича да гризе стени, дрехи и електрически кабели. Трябва много да внимавате за собствената му безопасност. Гризането е породено от нуждата да изтъпяват и намаляват дължината на зъбите си, които растат през целият им живот, за това им набавяйте неща с които да си помагат.
    Обърнете и специално внимание на клетката, която освен че трябва да е голяма, трябва и да наподобява естественото им местообитание.

  • 27.01.2015
  • Ветеринар

  • Чинчила – обучение и някои здравни проблеми

    Чинчилата се обучава сравнително лесно. Тайната се състои в използването на лакомства като награда за добре свършената работа. За тази цел обикновено се използва една от любимите храни на чинчилата – стафиди. Подушвайки миризмата на стафидите, чинчилата веднага ще дойде. Използвайки лакомството като примамка, можете да разчитате, че скоро животното ще се приучи да се качва на рамото ви и да се гали в него. Нещо важно, което трябва да знаете е, че тези животни имат изключително добре развити „вътрешни часовници“. Затова трябва да си играете с вашия домашен любимец винаги по едно и също време на деня, за да знае той, кога предстои поредния урок.

    Ето и най-често срещаните здравни проблеми при чинчилите.

    Ако забележите фекални замърсявания в областта на ануса:
    Това най-вероятно се дължи на обилно и богато хранене. За да предотвратите подобно замърсяване, ограничете домашния любимец, като му предоставяте по-лека храна. Следете внимателно консистенцията на изпражненията на чинчилата, защото всяка промяна в това отношение е причина за безпокойство.

    Опадване на козината и червени петна по носа:
    Вероятно става дума за тения. Тя се причинява от гъбички, а чинчилите с този проблем губят козината си и по носа, краката и около очите им се появяват крастави червени петна. В този случай се обърнете към ветеринарен лекар, който да изпише необходимите медикаменти.

    Чревни проблеми (Ентерит):

    Това се дължи на неправилно хранене или лоша хигиена. Често пъти и стресът може да бъде причината за подобни проблеми. Но най-често става дума за недостатъчно съдържание на фибри в храната на животното, както и наличието на твърде много въглехидрати. Тогава „добрите бактерии“ умират, а други, като например еширихия коли и салмонела се възползват от ситуацията. Третирането им е предизвикателство, задължително се консултирайте с ветеринарен лекар.

    Респираторни инфекции:
    Пневмония, кихане и инфекции на горните дихателни и очите са проблеми, които най-често са свързани с лоша хигиена, непълноценно хранене или неподходяща температура. Лечението се извършва чрез антибиотици.

    Наличие на лиги:
    Причината е в неправилната подредба на зъбите на животното, което често е генетичен проблем. Нарича се неправилна захапка. Може обаче да се дължи и на недостиг на минерали. Ако вашият домашен любимец има този проблем, зъбите му ще трябва да се подрязват периодично.

    Топлинен удар:
    Тъй като чинчилите обитават хладни и сухи места, те са крайно чувствителни към температурата или влажността на въздуха. Ако температурата е по-висока от 27 градуса, внезапен колапс може да е сигнал за топлинен удар. Домашният любимец започва да диша бързо и учестено, на пипане е горещ. Трябва веднага да се масажира с хладка вода и да се постави на хладно и сухо място.

    Други статии за Чинчила:
    Чинчила – домашен любимец

  • 30.06.2013