• Десетте най-малки кучета домашни любимци

    Ако искате да гледате малко куче у дома си, защото е сладко, пухкаво и тихо, вероятно ще трябва да си помислите отново. Въпреки, че са малки на ръст, те често компенсират това с арогантност. Разбира се, малки кучета са сладки, а някои са и много пухкави, но не всички малки породи кучета имат благ нрав. Подобно на хората, малки породи кучета са с различни характери, така че преди да вземете вашия малък, сладък приятел, е добре да се запознаете с нрава му.

    Тук са топ 10 на любимите породи малки кучета:

    10. Малтийска болонка
    Тези кученца са много подходящи за хора с алергии, приятелски са настроени и често се разбират добре с други кучета и котки. Те обичат контактът с хората и не е добре да ги оставяте сами и в изолация. Отличават се по дългата си права и бяла козина, с която сякаш току що са излезли от салон за разкрасяване. Въпреки това, с неподходящи грижи тези очарователни създания могат да имат поведенчески разстройства.

    9. Бостански териер
    Той е великолепно семейно куче. Бостънският териер е приятелски настроен и много добре се разбира с деца. Предимството при отглеждането му е, че не се нуждае от кой знае какво поддържане на козината. Вместо прически и модни фризури, трябва от време на време да го къпете, за да се отървете от излишната козина. Предупреждаваме ви, че въпреки всичко, той обича да дъвче всякакви предмети, така че е добре да му намерите подходящи играчки за целта. Определено трябва да скриете ценните си вещи, защото вероятността да ги съсипе е много голяма.

    8. Мопс
    Как можеш да не се влюбиш в него? Мъничък, с набръчкано лице, къси крака, и харизматична личност – Мопс е забавен приятел на стопанина си. Макар, че тази порода могат да бъдат твърдоглави в определени моменти, като цяло е доста приятен и любвеобвилен. Има уникална муцуна, която затруднява дишането му, за което той често хърка шумно. Не е добре да го държите в спалнята си, ако спите леко или се запасете с тапи за уши, заради хъркането му.

    7. Померан
    Помераните са очарователни кучете, с мек и любвеобилен характер, които понякога могат да станат доста шумни (точно като децата). В интерес на истината, ако искате Померан трябва да знаете, че са много подходящи за децата и се държат точно като тях. Въпреки това, тъй като са доста игриви и луди, може да не са най-добрия избор за къща с много малки деца.

    6. Чихуахуа
    Въпреки малкият си ръст и миловидното си изражение, това куче може наистина да напада внушително. Те не обичат много съжителството с деца и са доста ревниви, за което не го препоръчваме за семейство с малки деца. Тези мъници лаят непрекъснато като видят други кучета и са много взискателни. Въпреки всичко, Чихуахуа е верен и любящ, дори може да съжителства с котка, но едва след като се приспособи с обстановката.

    5. Миниатюрен шнауцер
    Той е по-малко агресивен, отколкото обикновения териер. Малкият брадатко е игрив, енергичен и любопитен. Той е толкова любопитен, че може да лае по всеки минувач, който види през прозореца. Миниатюрният шнауцер много обича компанията на деца и без проблем може да ги забавлява с часове, за това си е създал репутация на идеален домашен любимец, за семейства с деца.

    4. Ши цу Shih Tzu
    Тази порода миниатюрни кучета са отглеждани главно като домашни и семейни спътници. Тези малки приятели са изключително приятелски и внимателни около деца. Поддръжката на козината му е лесна и в повечето случай той сам се отървава от излишната. Можете да помислите и за "мини лъва", ако искате по-мил и надежден приятел.

    3. Миниатюрен пудел
    Това е много чувствителна порода, склонна да бъде посветена само на един човек. Миниатюрният пудел е срамежлив в присъствието на непознати, поне в началото. Той не се разбира с деца, кучета и други домашни любимци. Телосложението му е типично за пудел, с атлетична осанка. Наистина, няма много кучета, които могат да се придвижват както него. Козината му може да се оформя по различни начини и често трябва да го водите на фризьор.

    2. Дакел
    Вярваш или не, това куче всъщност е отличен пазач и е бил отгледан да унищожава паразити! Дакелът е много привързан към собственика и семейство си, но може да бъде агресивен около непознати деца. Неговото удължено тяло и къси, и дебели крака могат да доведат до проблеми с гръбначния стълб и затлъстяване. Трябва редовно да извеждате на разходки този домашен любимец, като знайте, че предпочита късите разстояния.

    1. Йоркширски териер
    Най-добрият избор е Йоркширският териер. Той е в топ 10 на American Kennel Club, като в последните две години е на второ място. Той е любвеобилен, смел, готов винаги за приключения и много любопитен. Характерното за него е копринената, дълга и права козина, която може да се реже в различни стилове. Окраската му е с тъмни оттенъци на тъмно стоманено синьо. Той е хубав и прекрасен домашен любимец.

  • 30.06.2014
  • Полезно

  • Миниатюрен Шнауцер

    Това е един начумерен брадатко, който лесно може да ви стресне със свирепото си ръмжане. Миниатюрният шнауцер е малка порода кучата, селектирани в Германия през 19-ти век. Той е селектиран от кръстоска между стандартен шнауцер и малка порода пудел и Affenpinscher. Характерното за тези малки приятели е, че са много енергични, но в същото време и сдържани кучета, които без никакъв проблем могат да бъдат надеждната охрана на дома ви. Въпреки малките си размери, този шнауцер е идеалния пазач и ако усети или види нарушител веднага ще се нахвърли върху него и ухапването му е гарантирано. Типичното за тази порода шнауцери е, че се срещат в три основни цвята - черни, тъмно сребристи и цвят наречен "сол и пипер". Има и още един вариант за разцветка на тази порода, но не навсякъде се приема добре – чисто бял.
    Интересно е да знаете, че тези малки приятели са доста популярни в целия свят с малкия си размер и темперамента си, като през 2008 година са и сред 11-те най-предпочитани кучета в САЩ.
    Историята на тази порода показва, че първоначално е била развъждана като селскостопанска, за подкарване на стада и охрана в Германия. В този си вид миниатюрните шнауцери датират от 1926 година в САЩ. Около 20 години по-късно, породата е призната и от United Kennel Club и е класифицирана като териер.
    Външният вид на миниатюрния шнауцер е доста нестандартен. Той има почти квадратна форма, висок е около 35 см. и тежи от 5 до 8 килограма. Мъжкарите от породата са малко по-високи и по-тежки от женските. Характерно за козината им е, че е двуслойна, с твърд горен слой и мек подкосъм. Козината по тялото му трябва да се поддържа къса, а около ушите и крайниците да се оставя по-дълга и свободно падаща. По-дълга е козината и около устата му, както и над очите. Отличаващото ги е пухкавата брада, мустаци и вежди, както и ножичната захапка на зъбите.
    Трябва да знаете, че този малък приятел не е препоръчителен за всеки човек, защото има много буен темперамент. Въпреки характера си, той е много изпълнителен, стига да се обучи от малък. При правилна дресировка може да израсне като едно много миловидно и интелигентно куче. По принцип, породата не е агресивна, нито страхлива, лесно се обучава, но има много силно развит териториален инстинкт. Хубавото при него е, че повече лае, отколкото хапе, но когато видите оголените му зъби няма как да не побегнете.
    Когато отглеждате миниатюрен шнауцер, трябва да знаете, че са му необходими много разходки, за да изразходва натрупаната енергия, трябва му много игра и тренировки, за да е здрав и весел. Сигурно сте гледали филми, в които собствениците на тази порода кучета винаги имат в себе си диск, който хвърлят и кучето хваща във въздуха, това е много забавна игра и в същото време тренировка за тези кучета. Добре е да имате подобен диск под ръка, за да играете пълноценно с кучето си.
    Знайте, че средната продължителност на живота на тези малки и енергични кучета е около 12 години при добри грижи и редовни разходки и тренировки. Разходките и тренировките са повече от необходими, защото тези кучета имат склонност към затлъстяване. Съветваме ви да ги храните с храни с ниско съдържание на мазнини и захари. Важно е и да ги подстригвате редовно, за да нямат проблем с кожата и козината, не трябва да допускате козината им да се оплита и да става на фитили, защото ще се отрази много негативно на здравето им.

  • 29.03.2015
  • Ветеринар

  • Как да се храни Сибирското хъски

    Когато вземете вашето кученце, селекционерът трябва да ви осведоми относно това, каква е била диетата му до този момент, както и да направи препоръки колко често да се храни кученцето и каква храна е най-подходящата за него.
    Първият път, когато се опитате да храните вашето кученце, предложете му същото меню, на което е свикнало от предишния си собственик.
    След това можете постепенно да се промените храната му според вашите предпочитания. Не забравяйте, че драматичната промяна в диетата може да доведе до тежки нарушения на храносмилателната система на вашия домашен любимец.
    Сибирските хъскита имат нужда от сравнително малко количество храна, в сравнение с размера си. Може би тази черта те са наследили от техните предци, които са дърпали своите собственици на дълги разстояния при ниска температура, при това с възможно най-минимално количество храна.

    Що се отнася до вида и марката на кучешката храна, обикновено всеки производител с добра репутация предлага достатъчно добри продукти, така че, можете да изберете от различните видове. Имайте предвид обаче, че храненето на кучето е едновременно изкуство и наука. От производителя зависи само едната част от процеса, а останалата част зависи единствено от вас. Някои собственици предпочитат да хранят кучетата си със смес от суха храна и консервирани храни, два пъти на ден. Други пък използват само суха храна без да ограничават дозата на порцията. Най-добре си изберете определена марка и вижте колко хранения на ден ще са необходими на кучето, за да задоволи нуждата си от храна. По отношение на различните марки, можете също така да се консултирате и с ветеринарен лекар.
    Според някои изследвания, честият прием на храна при малките кучета може да увеличи риска от дисплазия. Други специалисти обаче не споделят това мнение. Според тях, Сибирското хъски трябва да започне да се храни с порции за възрастно куче, още след 8-мия му навършен месец.

  • 30.10.2013