Далматинец – произход и особености

В наши дни произходът на кучетата от породата Далматинец е неясна и хипотетична. Рисунки върху гробове на египетски фараони и живопис от средновековието доказват съществуването на Далматинците от векове. Църковни хроники от 14 век показват, че далматинеца е роден в Източното Средиземноморие. Съществуват рисунки на италиански художници от 16 век и фреска в манастир, която датира от 1710 година.
Първият стандарт на далматинеца е написан от англичанин през 1882 година и този стандарт е издаден официално през 1890 год.
Прародителите на далматинеца са използвани за лов, но в последствие породата бързо са трансформира в кучета за компания. Освен куче за компания далматинеца е и куче пазач. Далматинец с удоволствие ще вземе и участие във вашата разходка.
Далматинеца има чудесен характер, той е дружелюбен, решителен, доверчив, не е нервен, нито агресивен. Много е независим и понякога упорит и вироглав. Интелигентно куче и изгражда равноправни отношения с господаря си.

Космената покривка на далматинеца е с къс косъм, гладка и лъскава. Има два цвята космена покривка утвърдени по стандарт - бяла с черни петна и бяла с кафяви петна.
Главата е с остра издължена муцуна и без бръчки. Опашката е дълга с лека извивка към гърба, но никога не е навита.
Хранене на далматинец
До 12 месечна възраст кученцата трябва да се хранят по 3-4 пъти на ден. Те се нуждаят от енергия за да се развиват хармонично. В зряла възраст храненията може да намалеят. При неправилно и неподходящо хранене кучето далматинец може да развие алергия, която се изразява в кожни петна оцветени в розово, падане на козина без сърбеж. Също е възможно да се развият заболявания на отделителната система особено при мъжки кучета.
Избор на кученце от майката
Изборът на кученце далматинец трябва да стане след навършването му на 6 седмична възраст. На тази възраст е възможно да се открият дефекти, които да доказват че кученцето не е с родословие. Кученцето трябва да е с козината на бяло - черни или кафяви петна. Петната трябва да са черни или кафяви , като не присъстват едновременно и двата цвята. Не трябва да има лимонено жълти петна, по жълти или по-бледи. Кафявият цвят на петната не се променя с възрастта, техният цвят е такъв какъвто им е по рождение. Също така не трябва да има големи петна по главата, които да приличат на „кръпка” от слети по-малки петна. Трябва да се има в предвид, че кученцето ще нараства и петната по козината не трябва да бъдат нито много нито прекалено малко. Наличието на едно или две сини очи е признак за лошо родословие и такива кучета трябва да изключват от разплод. Трябва да се уверите, че кученцето не е глухо с едното или и двете уши. На мъжките кученца трябва и двата тестиса да са слезли. Тъжно кученце, което стои встрани на другите означава че е болно. Състоянието на майката също има значение както и нейният характер. Селекционерът от който си вземате кученцето трябва да го е ваксинирал срещу Парвовироза, Гана и Хепатит, и трябва да е обезпаразитено. Кученцето трябва да има паспорт заверен от ветеринарен лекар. Селекционерът е необходимо да предостави съвети за хранене на кученцето, така че то да не страда от недостатъците на рязка смяна на режима.


Ключови думи: далматинец, история, произход, избор на малко куче, хранене, ваксини