Гущерите – какво трябва да знаем за тях


Гущерите са влечуги и по много от своите белези те се доближават до змиите. Всъщност и двата вида са от един и същи разред - Люспести.
Гущерите са най-разнообразната по отношение на видове група, като са известни повече от 4300 различни вида.
С изключение на океаните и полярните зони, тези влечуги се срещат във всички останали кътчета на Земното кълбо.
Техните размери са изключително разнообразни и могат да варират както от няколко сантиметра, като например Геконите, така и да достигат до огромни размери - в порядъка на три метра - като Комодския варан.
Гущерите имат четири къси крака, които са извити навън. С тяхна помощ те се приподвигат при странични движения на тялото и по този начин се придвиждат чрез пълзене. Това става като тялото се изтегля на части косо ту наляво, ту надясно и същевременно напред.
Гущерите /а също и змиите/ имат дълг, подвижен, раздвоен на две връхчета отпред език, който пъргаво излиза от устата им.
Той служи като орган за осезание и обоняние и е особено важен за влечугите, когато те си търсят храна.
Жертвите на гущерите и особено на змиите, често превишават по размери, тези на собствената им глава.
С помощта на острите си зъби и с подвижната си, разделена на две долна челюст, змиите придърпват жаби, мишки и други дребни животинки в устата си и като ги обливат обилно със слюнка, ги поглъщат цели.
Гущерите и змиите издържат много повече от земноводните на високи температури поради вроговените образувания на кожата си, които имат за цел да ги предпазват от изсъхване.
Зелените гущери и смоците често се припичат на слънце. При по-топло време гущерите стават особено пъргави.
Кoгато обаче времето се застуди и почвата изстине, всички влечуги забавят движенията си и стават лениви.
Ето защо през хладните летни дни лесно можем да хванем гущер.
В ръката ни той се затопля и става по-активен, започва да се извива и се мъчи да се изплъзне.
Характерно за гущерите и змиите е, че те са животни с непостоянна телесна температура.
През есента те се събират на групи в своите скривалища – най-често под дънери, в дупки в почвата или на други скрити места, където заспиват зимен сън.
Добре е да се знае, че Зелените гущери и някои видове смоци, като например Смока-мишкар, Тънък стрелец, Леопардов смок и още някои други, са защитени видове.
Мъжкият Зелен гущер е със зелена окраска, а женската – с кафява.
Понякога, когато се опитваме да го хванем, гущерът може да избяга, като оставя в ръцете ни част от опашката си. Всъщност тези животни имат регенериращи способности.
На мястото, където е била откъсната опашката, липсващата част отново израства, макар и не в първоначалната си дължина. Този процес се нарича регенерация.
Зелените гущери се хранят предимно с живи насекоми.
Благодарение на добрия си слух, те улавят и най-слабите шумове, когато си търсят храна.
Ушното им тъпанче се вижда ясно отвън като малка кожичка.
Сред гущерите съществуват и такива представители, чиито крайници са напълно закърнели. Това са така наречените безкраки гущери. Техният външен вид се доближава по-скоро до този на змията.
Разликите са предимно в това, че при тези безкраки гущери се забелязват клепачи и външно ухо, покрито с мембрана.
Такъв е например Слепокът /Крехар/. Той не е змия, а гущер, на който краката постепенно са се редуцирали. Неговата опашка, както опашката на всички останали гущери е също толкова крехка. Тя лесно може да бъде откъсната, но после пак израства. Този гущер се храни с дъждовни червеи и голи охлюви, затова можем да го срещнем главно сутрин и вечер.
Той се придвижва съвсем бавно и е по-бавен дори от змиите.


Ключови думи: гущери, видове, произход, външни белези