Костенурка – произход и начин на живот

Костенурката е много древно животно, което съществува още от Ерата на динозаврите. Тя е влечуго от разред Testudines и е най-примитивния от всички останали видове влечуги. Костенурката е разпространена по всички краища на Земята, като изключение правят единствено най-студените части на планетата.
Срещат се сухоземни и водни видове костенурки. Размерите им са различни и варират от 11,5 см до внушителните 180 см, а на теглото им може да бъде от няколко десетки грама до около 600 килограма.
Костенурките се отличават с наличието на черупка с доста голяма здравина, в която те са напълно защитени от неприятели.
Сухоземната костенурка, която се среща в България е бавноподвижно животно, което донякъде напомня на малък жив танк. Бронята й се състои от плоски костни плочки. Те са покрити с пъстри лъскави рогови пластинки. В предната част на бронята костенурката подава страхливо своята глава и бързо я скрива, в случай, че се почувства застрашена. Тъй като тя се движи изключително бавно и не може да се спаси чрез бягство, костенурката разчита единствено на своята броня, като на една непревземаема крепост, която може да я защити от опасност.
Краката на костенурката са месести и също са защитени от едри твърди люспи. Ноктите й са дълги и и изключително здрави. С тяхна помощ тя успява лесно да разрови почвата, където издълбава дупка и прекарва зимните месеци. Напролет костенурката се събужда, сама се откопава и излиза навън.
Менюто на костенурката е предимно вегетарианско. То включва листна маса, диви ягоди и други сочни плодове, но понякога костенурката го разнообразява и с попаднали на пътя й гъсеници, мокрици или личинки на насекоми.
Периодът на размножаване при костенурките настъпва през юни.
Женската избира някое огряно от слънцето място и изкопава трапчинка в почвата. Там снася своите яйца, които не са покрити с твърда черупка като тези на птиците, а са обвити с тънка и мека ципеста покривка.
След снасянето на яйцата, майката ги покрива старателно с пръст и добре утъпква мястото. С това нейните родителски задължения са приключили. Тя се отдалечава и повече не се грижи за яйцата си.
Благодарение на слънчевата топлина процесът на мътене започва и след около три месеца от яйцата се излюпват малки костенурки. Те са снабдени с полупрозрачна рогова покривка, а ръстът им е от 3.5 до 4.5 см
Малките костенурки са напълно способни да се грижат сами за себе си.
Когато отново настъпи есента и времето захладнее, инстинктът ги подтиква да се закопаят в земята. Те прекарват там цялата зима в непробуден сън.
Събуждат се напролет и тръгват да търсят храна за да наваксат запасите от енергия, изхабени по време на зимния сън.
В България тези животни са защитени и тяхното улавяне и унищожаване е наказуемо.


Ключови думи: костенурка, произход, размери, тегло, разможаване, хранене