Катерицата

Катерицата е един от най-симпатичните и обичани от хората горски обитатели. Често се среща и в парковете, и в населените места. По-голямата част от времето си тя прекарва по дърветата.
Катерицата е активна през деня. С дългите си предни крайници тя придържа храната си. Менюто й през зимата включва главно жълъди, лешници, шишарки и орехи, а през лятото катерицата се храни с пресни горски плодове, пъпки на растения, а също така насекоми, малки паяци, а понякога дори посяга и на птичите яйца.
Характерно за катерицата е, че тя е голяма къщовница и грижливо си прави тайници, където трупа зимни запаси от жълъди, лешници и шишарки. Тези тайници всъщност са различните хралупи по дърветата. Но не си мислете, че катерицата успява да запомни къде е скрила своята зимнина. Нищо подобно. По-късно, през зимата, тя ще разчита на своето изключително обоняние за да ги намери.
За разлика от други животни, катерицата не изпада в истински зимен сън. Въпреки това през особено студените зимни дни, тя не напуска своето гнездо и спи по цели дни. Обикновено катерицата разполага с едно основно и няколко допълнителни гнезда. Те са направени в хралупите на дърветата и грижливо са застлани с мъх и лишеи. Катериците, които обитават иглолистните гори пък си строят кълбовидни гнезда от тънки клонки. Входът за тези гнезда е от долната страна.
Бременността при женската Катерица трае 38 дни. Новородените могат да бъдат от 2 до 6 на брой. Те са с розов цвят на телцата, слепи, а теглото им едва достига 8-12 грама. Малките се раждат неокосмени и космената покривка се появява едва след 10 – 13 дни. След около месец от своето раждане, те проглеждат. Майката ги кърми около два месеца, а след шестия месец малките катерички вече започват да водят напълно самостоятелен живот.
Едно от най-очарователните неща у Катерицата е нейната рунтава опашка. Тя е дълга почти колкото цялото тяло на катеричката – до 22 см. Окраската на опашката може да варира, и според това се различават няколко типа Катерици – черно-опашата, сиво-опашата и кафяво-опашата. Тази дълга опашка не е случайна. Тя помага на животното да пази равновесие и играе много важна роля при скоковете на дължина. Когато пък се налага да се скочи от високо на земята, тогава опашката се превръща в парашут.
Катерицата е много пъргаво животно. Тя с лекота прескача от дърво на дърво, преодолявайки без проблем разстояния от порядъка на 4-5 м. с един скок. Удължените й ходила и пръсти, както и закривените нокти улесняват придвижването й по дърветата.
Като домашен любимец, Катерицата трябва да бъде отглеждана предимно в клетка. Тя лесно се опитомява и се привързва към хората, но нейните остри зъбки и нокти са голяма заплаха за вашите мебели, кабели и всичко останало. Разходките извън клетката винаги трябва да бъдат контролирани и зорко следени.


Ключови думи: катерица, среда на живот, хранене, отглеждане вкъщи, хралупа