Разновидности на канарчетата

Съществуват много породи и разновидности на канарчетата. Основните разлики между тях са в оцветяването, вида на перушината, фигурата и вида на песните им.
По отношение на цвета, известни са следните окраски: оранжево-червеникавите, оранжевите, светложълтите, белите, сивите, кафяво-зелените, пърстрите и канарчетата-албиноси.
Перушината може да бъде гладка или къдрава. Има и качулати видове /например Качулатият норвуич/ и такива, при които главата е покрита с „шапка“ от пера, която закрива очите и клюна на канарчето.
Най-популярни са Немските канарчета, които могат да бъдат срещнати в две разновидности : Благородна и Харцер.
Благородното немско канарче е жълто или оранжево на цвят, а Харценското канарче има окраска в жълти или зелени оттенъци. От двата вида, Харценското канарче е признато за по-добрия и изкусен певец.
Английските породи канарчета пък са известни със своята красота.
Йоркширското канарче например има продълговато тяло и стройна осанка. То е с малка и закръглена главичка и разноцветна окраска – най-вече жълта или синьо-зелена. Тези канарчета обаче не пеят често.
Холандските канарчета много си приличат с йоркширските си събратя. Те са сравнително едри, също много стройни и могат да се похвалят с прекрасна къдрава перушина по кърдите и крилата си. Но те са доста капризни и съответно се отглеждат по-трудно.
Глостерското канарче е едно от най-дребните канарчета. Неговата дължина /от човката до края на опашката му/ достига максимум 11 см. Тези канарчета се отличават с голяма плодовитост. Освен това те са изключително жизнени по натура и при това са изкусни певци.
Дивите канарчета са оцветени в жълто и техният цвят не е толкова интензивен, както при питомните им родственици. Силата на оцветеност обаче, може да бъде засилена чрез кръстосване.
Храненето също може да допринесе за подсилване на оцветяването. Така например при продължително приемане на моркови в храната, цветът на канарчето придобива червеникави оттенъци, което се дължи на отлагането на бетакаротина. Разбира се, ако храненето с моркови се преустанови, оцветяването постепенно възвръща предишните си норми.
Твърди се, че канарчетата с по-ярка окраска не могат да пеят толкова добре, колкото по-скромно оцветените им събратя. Това се отнася и за хибридите. Всъщност, колкото цветът на канарчето е по-близък до този на дивите му родственици, толкова по-плодовито и по-гласовито е то. Специалистите твърдят също, че канарчетата, с окраска в сиво, зелено и жълто са по-устойчиви на заболявания и се отглеждат сравнително по-лесно от останалите.
Интересен е фактът, че канарчето може да се кръстоса с червенушка или щиглец. Обикновено подобни неща са изключение от правилата на природата. Но все пак са възможни. Разбира се, както всички подобни кръстоски между два различни вида, поколението им е безплодно. Хората прибягват до тях с единствената цел да получат такава кръстоска, която може да се похвали едновременно както с красота, така и с гласовитост.
Добре е да се знае обаче, че красивите песни са характерни само за мъжките канарчета, а женските просто издават чуруликащи звуци.


Ключови думи: канарчета, видове, разновидности, кръстоски