Отровни гущери

Измежду всички познати гущери са известни едва два отровни вида. Това са Ядозъбите /Heloderma/ , които спадат към семейство Хелодерматиде. Те живеят в Северна Америка.
Единият вид е така нареченият Гила монастър / Heloderma suspectum/ и той е разпространен в Аризона и Невада, както и в граничните северозападни райони на Мексико. Може да бъде срещнат също и на юг до бреговете на Калифорнийския залив. Този вид достига до 50 см дължина.
Вторият вид, Тола хини или Ескорпион /Heloderma horridum/, е разпространен по крайбрежието на Калифорнийския залив в Мексико. Ескорпионът достига на дължина до 90 см, а теглото му е около 4.5 кг.
И двата вида отровни гущери имат набито тяло с пъстроцветна окраска, закръглена глава, яки петопръсти крачета и сравнително къса и дебела опашка.
Тялото на Ядозъбите е покрито от едри брадавичести люспи.
Тези гущери имат зъби както на горната, така и на долната си челюст и всички те вкарват отровата си при ухапване. Раната, която можете да получите от зъбите на подобен нападател е сравнително дълбока и може да достигне до 0.5 см дълбочина.
Ядозъбите се срещат в сухи каменисти предпланински местности и в някои полу-пустини, обрасли предимно с кактуси. Могат да се срещнат също така и в иглолистни гори и савани. Понякога тези гущери се заселват и край бреговете на водоеми, като тук е мястото да отбележим, че те са доста добри плувци.
Ядозъбите използват за леговища дупки в почвата. В най-топлите годишни сезони те са активни само привечер и нощем, а светлата част от деня прекарват по своите леговища.
Хранят се с различни безгръбначни и дребни гръбначни животни като други гущери, змии, дребни птички или млади гризачи. Обичат също и яйца на птици или други влечуги.
Когато се почувстват застрашени, Ядозъбите не се крият, а остават на място, доверявайки се инстинктивно на своята ярка предупредителна украска. Понякога те се спасяват от хищници като откъсват опашката си, като разсейват своя враг и така отклоняват вниманието му.
Женските снасят от 3 до 12 яйца и ги заравят в почвата.
Отровата им е доста силна и малките животни умират бързо от нейното действие. В това отношение топлокръвните животни са по-чувствителни към отровата, отколкото студенокръвните. Що се отнася до въздействието на отровата върху човешкия организъм, тя не е смъртоносна за хората. Но все пак могат да настъпят усложнения, като всичко е в зависимост от дълбочината на раната.
Въпреки това, местните жители са изпълнени със страх и недоверие към тези гущери и за тях се разказват какви ли не легенди. Една от тях твърди, че Ядозъбите могат да предизвикат дори спонтанен аборт при жените. Приписват им се също така и свръхестествени възможности, като например способност да предизвикат светкавици.
Истината е, че точно човекът е най-големият враг на Ядозъбите и това се дължи на ценната кожа на този вид гущери. Тя се използва за направата на различни украшения.


Ключови думи: отровни гущери, видове, произход, местообитание