Чинчила у дома

Родното място на чинчилата е Южна Америка или по-точно Андите, където тя обитава пукнатини в скалите. Това животно е изключително красиво и може да бъде срещнато в различни цветове - сребристо сиво, бяло, бежово, абанос и сапфир. Чинчилите могат да се похвалят с прекрасна козина, гъста и невероятно мека на допир.

Възрастните женски екземпляри тежат около половин килограм /има и такива, които достигат до 800 гр./ и са малко по-едри, отколкото мъжките. Чинчилите се славят със своето дълголетие. Те могат да доживеят до 20-та си година, а средната продължителност на живота им е около 12 години, което е доста дълъг живот за гризачи. Бременността им също е дълга - 111 дни. Ако ще ги отглеждате, трябва също и да се съобразите с това, че не могат да понасят температури над 26 градуса и влажност на въздуха над 40%.
Като цяло, чинчилата притежава характеристики, които я превръщат в чудесен вариант за домашен любимец. Те са любознателни, активни, гальовни и не издават силни или стресиращи звуци. За разлика от другите гризачи, нямат неприятна миризма. Освен това издръжката им е много евтина.
Ако отглеждате малка чинчила, трябва да я обгръщате с много нежност и любов, защото в противен случай тя може да порасне капризна и агресивна. Всъщност, най-добрата възраст за закупуване на чинчила е на 10-седмична възраст. Можете да отглеждате животното в клетка с поцинкована тавичка на дъното, за по-лесно почистване на изпражненията. Обърнете специално внимание на подът на клетката – той трябва да бъде достатъчно здрав. Не се препоръчват телени подове, защото могат да предизвикат артрит. Като постелка на пода, можете да използвате царевични листа. Чинчилата обича да се „къпе“ в прах, затова е добре да й предоставите царевично нишесте или брашно – най-добре в плитка чиния или в някакъв друг глинен съд.
Клетката, в която се отглежда чинчилата, трябва да се почиства на всеки два дни. И още нещо много важно - не дръжте животното на силна пряка слънчева светлина.
Чинчилите имат непреодолима потребност да гризат. Както и при останалите видове гризачи, те имат зъби, които растат непрекъснато през целия им живот. Затова трябва постоянно да бъдат изпилявани. Ето защо трябва да поставите в клетката пънче с подходящи размери, например от бук, което вашият домашен любимец да гризе на воля. Относно храненето, смеските за чинчила са подобни на тези, за морските свинчета. Храни като боб, царевица, сладки ябълки, картофи и моркови трябва да се избягват, защото са богати на въглехидрати и захари. Стафидите, както и лакомства като парченца от плодове, например, също трябва да бъдат давани рядко.

Други статии за Чинчила:
Чинчила – обучение и някои здравни проблеми


Ключови думи: чинчила, произход, оглеждане, клетка, хранене, възраст, цветове чинчили