Померан

Помераните се появяват за първи път в Англия, внесени от кралица Шарлот, съпруга на крал Джордж III през 1767 година. Тези померани са били по-едри (около 12 кг.) в сравнение със сегашните си наследници, които са около 2,5 кг. Англия е отговорна за разпространението и развитието на породата, но помераните произлизат от породата Немски шпиц, която пък произлиза от по-едри кучета, които са използвани за теглене на шейни в Арктика. Постепенно са селектирани помераните, които са с по-малки рамери, но запазват характерната за шпицовете козина, която е от два пласта долен по-плътен, и горен по-груб. Тази характерна козина изисква много грижи, за да изглежда добре.
Помераните са малки пухкави кучета с остра муцунка и изправени уши. Селекционерите ги оприличават на лисица, на кукла или на кокетка. Всички померани са с бадемовидна форма на очите с интелигентен израз. Носът им е тъмно оцветен. Помераните могат да се похвалят и с отличителна „перната” опашка завита напред към гърба им. Цветовете на козината им са най-често червеникави, кафяви, бели или черни.
Темперамент
Помераните са много живи кучета. Интелигентни със силно желание да учат и много лоялни към своя тренъор и семейството си. Породата се отличава със схватлив нрав и добър характер и поради тази причина много е лесно да се привържеш към нея. Помераните са будни, любопитни и живи – едни от най-независимите от породите тип„играчка”. Тяхната жизненост и душевност ги правят харесвани от хора, които обикновено не се грижат за кучета „играчки”. Ако правилно са въведени в средата, те живеят без никакви проблеми и с други кучета и домашни любимци. От помераните могат да се получат много добри кучета пазачи. Можете да ги обучите да лаят, когато чуят звънец или видят непознат, и след това да се крият. Бъдете много последователни в това, защото помераните имат възхитителен характер и не се придържат към своите тренъори. Горди и щастливи помераните са много добри в изучаването на трикове, но са им необходими настойчиви и упорити учители.
Много е важно померана да знае кой е собственикът и шефа, защото породите с миниатюрни размери могат да станат жертва на „синдрома на малкото куче”. Това може да предизвика различни отрицателни черти в поведението им , които не са характерни за помераните, но са получени от начина, по който хората се отнасят към тях. Този синдром се изразява със следното поведение на кучето: тревожност при раздяла, своеволия, нервност, атака на много по-големи кучета. Точно поради тази причина те не са подходящи за домашни любимци на малки деца. Въпреки това ако им се дават правила, които те да следват, ограничения и да знаят много ясно какво могат да правят и какво не, да познават и знаят кой е лидер, помераните ще са прекрасни домашни любимци за семейство. Поради своите размери (18-30 см, и 1-3 кг) и това че не се нуждаят от дълги разходки те са много подходящи за компания на възрастни хора.
Здравословни проблеми на породата
За някои кръвни линии са характерни изместена патела(слаби връзки на колянното капаче), сърдечни и кожни проблеми, и очни инфекции. Помераните са склонни към ранно опадане на зъбите им, затова правилното хранене е много важно и поддържането на устната им хигиена. Поради малките си размери много често се налага помераните да раждат с цезарово сечение. Старите кучетата могат да получат плешиви петна по тялото.
Продължителността на живота им е 15 години.


Ключови думи: померан, размери, видове, характеристики, произход, немски шпиц