Характерни болести за породата Френски булдог

Според специалистите занимаващи се с развъждане на кучета от породата Френски Булдог, тя се отличава с относително добро здраве. Ако искате да си вземете кученце, което със сигурност да е здраво, е добре да се насочите към развъдници с добра репутация. Може да се запознаете с няколко заболявания, към които кучетата от тази порода са предразположени:

Болест на фон Вилебранд
При това заболяване се засяга способността за съсирване на кръвта при кучетата. Това заболяване се среща и при други породи кучета, а също така е опасно и за други видове животни. Характеризира се с поява на хематоми, кръвотечение от носа и кръвоизливи в ставите. Подобно е на Хемофилия тип А, но при нея има недостиг на фактора на съсирване 8, а при болестта на фон Вилебранд се наблюдава недостиг на фактора на фон Вилебранд. Също така при Хемофилия тип А предаването е свързано с пола, за разлика от предаването при болестта на фон Вилебранд. Болестта на фон Вилебранд се проявява в две форми: наследствена и придобита. Придобитата форма е свързана с недостатъчност на щитовидната жлеза и при стабилизиране на нивата на хормоните и състоянието на кучето се подобрява. Далеч по-усложнени са нещата при наследствената форма. При различните породи кучета тя се проявява с различни “типични симптоми”. Те се състоят в дълго кръвотечение след засягане на кръвоносни съдове, при рязане на нокти, например, или в спонтанно кръвотечение от носа, както и в множество други подобни случаи. Някои наранявания може да зарастват лесно, но при други може да се наложи кръвопреливане, възможно е дори при малка раничка да е необходима ветеринарна намеса. Не рядко носителите на наследствената форма живеят дълго време без да се проявяват никакви признаци на болестта. Няма открити медикаменти, нито ефективно лечение за това заболяване. Смята се, че най-сигурният метод за доказването му е чрез ДНК-анализ, а за да бъде премахнато трябва да се изследват животните от предразположените към него породи и да се изключват от разплод.

Удължено меко небце
При голяма част от породите с къси муцунки – брахиоцефалните (каквито са кучетата Френски булдог)- е възможно да настъпят усложнения и малките им, да се родят с удължено меко небце. Това е често срещана форма, при която се запушват въздухоносните пътища. Мекото небце е продължение на твърдото и заедно формират горната част на устната кухина. Мекото небце служи като подвижна преграда, която предпазва въздухоносните пътища от попадане на вода и храна в тях при преглъщане. Когато е удължено обаче то стои в предната част на въздушният път или се разполага в ларинкса при вдишване. Засегнатите кучета при вълнение започват да дишат доста по-шумно и съответно основният симптом, с който се характеризира това заболяване е хъркането. То започва да става доста по-изразено след разходка или когато на кучето му е горещо. Кучетата често опитват да почистят дихателните си пътища, при което започва да им се гади, а докато се хранят или пият вода от устата им започва внезапно да се отделя слюнка, примесена с пяна. Освен това при дълбоко вдишване допълнително се подува и удължава мекото небце.
Обикновено е трудно да бъде поставена диагнозата за удължено меко небце със сигурност, докато кучето не бъде въведено в пълна анестезия, а при потвърждаване е най-добре да се направи операция, докато животното все още е под упойка.

Мегаезофагус
Това заболяване също е свързано с факта, че Френският булдог е брахиоцефална порода. Мегаезофагусът е състояние, при което хранопроводът е увеличен или разширен и храната се връща обратно в устната кухина, животното губи нормалната си кондиция и често настъпва аспирационна пневмония. Основната причина за трудното достигане на храната до стомахът е, че не се осъществяват нормалните перисталтични движения на хранопровода.
Мегаезофагусът може да бъде вроден или придобит. Придобитият мегаезофагус може да се образува в следствие на попадане на чужди тела в хранопровода, на тумори, стеснения, неврологични увреждания, автоимунни заболявания или на отравяния с тежки метали. Лечението при тази форма е симптоматично.
При вродената форма кученцата започват да проявяват първите ясни симптоми на заболяването, когато започнат да приемат твърда храна. Засегнатите кученца подхождат към храната с много голям апетит, но внезапно връщат част от храната в устната кухина, след което я поглъщат отново. По този начин храната се ослизява и може да достигне до стомахът. Обаче при това части от храната може да навлязат в трахеята и затова кученцата са застрашени от аспирационна пневмония. Лечението на вроденият Мегаезофагус основно е насочено към поддържане и подобряване на храненето на кученцето. Животните се хранят и пият вода от прибори, които са повдигнати от земята, това улеснява преглъщането. Много собственици споделят, че когато са давали на кученцата си полутечна или кашеста храна те са се подобрили. При други кученца добро влияние е оказало даването на твърда храна. Трябва да се избере този метод на лечение, който е най-приемлив за кученцето. Първите няколко седмици са най-критични. При тези, които преодолеят този период настъпва бързо възстановяване. Въпреки това обаче, всички кученца с вроден мегаезофагус остават недоразвити независимо от факта, че състоянието им се е подобрило значително.

Отвор в твърдото небце
Понякога кученцата може да се родят с отвор в горната част на устната кухина. Това състояние най-често е вродено.
Основната причина за образуване на отвор в небцето на кученцата е не срастването на двете небцови кости, а липсата на това сливане води до образуването на цепнатина. Тя нарушава кърменето, засегнато е засукването, защото част от храната, която кученцето изтегля попада в носната кухина, а тя лесно може да се инфектира. Така опитвайки да задоволи апетита си кученцето се уврежда сериозно.
Отворът в небцето лесно се установява при опипването му, освен това при сукане може да се забележе мляко, излизащо от нослето му.
Единственото лечение е оперативното и ако повечето кученца са засегнати най-добре е да бъдат евтаназирани. Това заболяване е генетично обособено и все още няма други теории обясняващи това състояние.

Полупрешлени
Полупрешлените се образуват когато лявата и дясната им половина не се сливат напълно по време на зародишното развитие, затова погледнати отгоре наподобяват на пеперуда. Всяка половина от тялото на прешлените израства неравномерно и се образуват назъбени форми, при поглед на прешлените отдолу. Назъбените прешлени може да причинят изкривяване на гръбначният стълб с образуване на дъга на горе - кифоза или дъга надолу – сколиоза. При тези деформации може да се притисне гръбначният мозък или да се засегне кръвоснабдяването му, което води до много сериозни усложнения.
Много често при брахиоцефалните кучета се проявява със спираловидно навиване на опашката им. При тази форма заболяването не е опасно, даже може да бъде чаровно, но ако се засегнат прешлени от други части на гръбначният стълб това води до сериозни последствия. За да сте сигурни, че вашето куче има нормално развиващ се гръбначен стълб е най-добре да го подложите на рентгеново изследване.

Дегенеративно увреждане на дисковете на прешлените
Между всеки прешлен от гръбначния стълб на кучетата се намира омекотяваща възглавничка с формата на диск. Всеки диск е съставен от разположена отвън, по-плътна част с формата на пръстен, а вътрешната част е по-мека и желе подобна. Поради стареенето или поради преждевременна дегенерация на диска той може да претърпи различна степен на дехидратация, която от своя страна довежда до загуба на еластичността му.
Френският булдог е предразположен към това заболяване, въпреки, че някои от линиите от тази порода са по-устойчиви спрямо други. Не бива заболели животни да оставят поколение, защото малките, които ще се родят ще останат недоразвити.
Увреждането на диска започва да настъпва когато част от диска или целият диск е изместен от нормалното си местоположение и изпъква към гръбначно-мозъчният канал. Тази издутина може да причини или възпаление на гръбначният мозък или да го притисне, или и двете увреждания може да настъпят едновременно. Обикновено това състояние се усложнява с образуването на мехурчета, изпълнени с кръв в тъканите заобикалящи гръбначният мозък. Увреждането на диска може да настъпи по различен начин, например може да изпъкне пръстената част или вътрешната частна диска да премина през пръстената, или дори да настъпи цялостно изместване на структурите в диска. Процесите на увреждане на диска може да се развият за продължителен период от време или да настъпят бързо. Може да са в резултат от травма или да няма видима причина за тях. В зависимост от разположението на диска и степента в която е увреден заболяването се проявява с различни симптоми.
При бързо поставяне на диагнозата и правилно лечение се подобрява състоянието на животното.

Топлинно изтощение
Френският булдог е податлив в към развиване на топлинно изтощение и топлинен удар, затова не трябва да излагате кучето си на висока температура и висока влажност.
Най-честата причина за развиването на топлинно изтощение и следващата степен топлинен удар е транспортирането на вашият любимец в загрята кола. Дори в топъл ден с температура 25-27°С в колата температурата се повишава до 54°С много бързо. Дори оставеният леко отворен прозорец не спомага за спадането на температурата. При всички положения ако вашият любимец пътува с кола през горещ ден това може да е заплаха за животът му.
Първите признаци на топлинно изтощение са:
а) Силно изразено задъхване;
б) Оцветяване на кожата от вътрешната страна на ушите в пламтящо червено;

Това състояние често прогресира до топлинен удар, който се проявява с:
а) слабост;
б) олюляване;
в) изгубване на съзнание.

Други статии за Френски булдог:
Френски булдог


Ключови думи: френски булдог, болести, симптоми, лечение, болест на фон Вилебранд, удължено меко небце, мегаезофагус, отвор в твърдото небце, полупрешлени, дегенеративно увреждане на дисковете на прешлените, топлинно изтощение